На моя Васко

Все още има думи неизказани

и усмивки, нераздадени в щастливото мълчание.

И още има скрити, пазени

безмълвия, оплетени във бляскаво очарование!

Все още караш ме да се вълнувам,

и с твоя силен повей в моето море

да правим най-нестихващата  буря,

която никой не е в състояние да спре!

Все още взимаме със жадни глътки…

След буря стихваме във сладостна тъга...

И радваме се как над синевата ми, във твоите прегръдки,

се рее само нашата, най-пъстрата дъга!!!