На моята единствена любов
За две ръце, протегнати към мене,
бих дала всичко мое на света,
да сгреят с устни този ледник,
наричан философски с името душа.
За тебе, мили, бих обърнала земята,
да мога да докосна твоите лъчи,
защото ти си слънце, светлината
на мрачните ми сиви, депресивни дни.
Защото ти си моето богатство,
намерих те самотно да блестиш
и те обикнах с обич вечно-бясна,
която е завинаги, дори и да е миг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камелия Кацарска Все права защищены
