На моята единствена любов
За две ръце, протегнати към мене,
бих дала всичко мое на света,
да сгреят с устни този ледник,
наричан философски с името душа.
За тебе, мили, бих обърнала земята,
да мога да докосна твоите лъчи,
защото ти си слънце, светлината
на мрачните ми сиви, депресивни дни.
Защото ти си моето богатство,
намерих те самотно да блестиш
и те обикнах с обич вечно-бясна,
която е завинаги, дори и да е миг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Кацарска Всички права запазени
