За две ръце, протегнати към мене,
бих дала всичко мое на света,
да сгреят с устни този ледник,
наричан философски с името душа.
За тебе, мили, бих обърнала земята,
да мога да докосна твоите лъчи,
защото ти си слънце, светлината
на мрачните ми сиви, депресивни дни.
Защото ти си моето богатство,
намерих те самотно да блестиш
и те обикнах с обич вечно-бясна,
която е завинаги, дори и да е миг.
© Камелия Кацарска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
