На моята приятелка
Помня, когато бяхме млади,
помня вятъра в косите ни,
като че ли вчера бяхме на 14...
Помня тъмните ти очи,
помня, когато си говорехме.
Ти бе добра, ти ми бе приятелка,
винаги бяхме заедно...
Във време на свобода,
във време на мечти...
Никога няма да забравя
как преживявахме моментите заедно,
как седейки, сгушени една до друга,
си разказвахме страшни истории...
Как винаги си помагахме
и как никога не се забравихме!
А сега... толкова години по-късно...
Изживяхме си живота,
изживяхме си детството, приятелко добра,
превърнахме се в две жени
със сребристи коси...
И седейки близо до иконата,
преплитайки ръце, молейки се, за последно
да бъдем отново момичетата с веселите лица,
тъмните коси, красивите очи и детските мечти...
Годините ни повалиха бавно, но заедно...
(Искам да се извиня на всички за начина, по който съм писала, но това всъщност ми дойде наум, докато чаках автобуса на спирката и бях седнала до две възрастни жени. Просто така си помислих, че може пък да се получи нещо хубаво... надявам се да се е харесало на някои!!! :) )
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Едно Момиче Все права защищены
Благодаря!
