Ти пак дойде внезапно.
И с тебе влезе сякаш
учудено, невярващо ликуване!
Чудесно е да знаеш,
че нужен си на някого!
Че някой някъде за теб тъгува...
Ти пак дойде сияеща.
В декември непонятно
полъхна топлина от твоя юли.
Какво пък, ще витаем!
Ще тичаме след вятъра,
дори като листа да ни обрули...
Албена Димитрова
© Албена Димитрова Все права защищены