На моята приятелка Юлия
Ти пак дойде внезапно.
И с тебе влезе сякаш
учудено, невярващо ликуване!
Чудесно е да знаеш,
че нужен си на някого!
Че някой някъде за теб тъгува...
Ти пак дойде сияеща.
В декември непонятно
полъхна топлина от твоя юли.
Какво пък, ще витаем!
Ще тичаме след вятъра,
дори като листа да ни обрули...
Албена Димитрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
