27 авг. 2008 г., 14:51

На най-прекрасната

953 0 13
Знаеш ли, че си най-прекрасната.
Друго е да го чуеш в рими.
Моите божествени слова
откриват хоризонти необозрими.
Казвали ли са ти искрено,
че усмивката ти топи ледове.
Заради нея бих те последвал
дори и в други светове.
Казвали ли са ти честно,
че душата ти ухае на зюмбюл.
От твоите бисерни галещи думи,
по-нежно нещо не бях чул.
Казвам ти съвсем сериозно,
че този стих е само за теб
и още десетки, стотици други,
чакат с нетърпение своя ред.
Ако сърцето ти е от камък,
веднага или утре забрави ме.
Но ако обич то може да чувства,
произнасяй с любов моето име.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...