Aug 27, 2008, 2:51 PM

На най-прекрасната

  Poetry » Love
952 0 13
Знаеш ли, че си най-прекрасната.
Друго е да го чуеш в рими.
Моите божествени слова
откриват хоризонти необозрими.
Казвали ли са ти искрено,
че усмивката ти топи ледове.
Заради нея бих те последвал
дори и в други светове.
Казвали ли са ти честно,
че душата ти ухае на зюмбюл.
От твоите бисерни галещи думи,
по-нежно нещо не бях чул.
Казвам ти съвсем сериозно,
че този стих е само за теб
и още десетки, стотици други,
чакат с нетърпение своя ред.
Ако сърцето ти е от камък,
веднага или утре забрави ме.
Но ако обич то може да чувства,
произнасяй с любов моето име.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...