27.08.2008 г., 14:51

На най-прекрасната

951 0 13
Знаеш ли, че си най-прекрасната.
Друго е да го чуеш в рими.
Моите божествени слова
откриват хоризонти необозрими.
Казвали ли са ти искрено,
че усмивката ти топи ледове.
Заради нея бих те последвал
дори и в други светове.
Казвали ли са ти честно,
че душата ти ухае на зюмбюл.
От твоите бисерни галещи думи,
по-нежно нещо не бях чул.
Казвам ти съвсем сериозно,
че този стих е само за теб
и още десетки, стотици други,
чакат с нетърпение своя ред.
Ако сърцето ти е от камък,
веднага или утре забрави ме.
Но ако обич то може да чувства,
произнасяй с любов моето име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...