31 мая 2009 г., 13:11

На Него 

  Поэзия » Любовная
576 0 3

Спомените ми със сладникава тъга се върнаха при мен!

Тази вечер седнала пред  камината горяща

аз си спомням пак за онзи февруарски ден,

в  който ти  запали в мен искрицата пламтяща.

 

Тя ме топлеше в студените и тъмни нощи,

тя ме пазеше от страховете!

Тя ме кара да се смея и да плача още

и  деня с усмивката  блестяща да посрещна.

 

Сълзичките ми капеха , когато

Ти ми каза, че не можело да бъда с теб.

Но определено тука се намеси нещо свято

И ти прошепна, че  всичко съм за теб.

 

Но лицето ми отново грейна като ясно слънце

И усмивката ми пак се появи!

Тогава  се чувствах като малко момиче,

на  което  сякаш ново плюшено меченце подари.

 

 

И знаеш ли, че още те обичам?

Още по-силно от всички останали дни!

А аз завинаги за тебе ще остана твоето момиче,

дори и с побелялите си веч коси.

 

И ти ръка отново ще прокараш,  

така както правеше на младини 

и “Миличко” отново ще прошепнеш,

както правеше преди...

 

Но дори и вече остарели,

ще се обичамесилно, нали?

Дори когато внуците ни тичат  като полудели,

Ти  за  мене ще намериш време –

целувка сладка да ми подариш.

 

И когато дойде миг,  в който

 и двама ще затвориме очи...

Аз знам, че пак там, горе на небето

в другия живот – моят мъж ще бъдеш ти

И само ти...

© Мария Тотевска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви наистина много за коментарите . Посветено е на човека , когото обичам и е писано наистина с много обич .
  • оо това е толкова прекрасно стихотворение. настръхнах, докато го четях, дори успя да ме разплачеш великолепно е
  • Това стихче е толкова прекрасно...Сърцето ми слезе в петите,докато го четях Поздравиза невероятния стих!
Предложения
: ??:??