На Него
Спомените ми със сладникава тъга се върнаха при мен!
Тази вечер седнала пред камината горяща
аз си спомням пак за онзи февруарски ден,
в който ти запали в мен искрицата пламтяща.
Тя ме топлеше в студените и тъмни нощи,
тя ме пазеше от страховете!
Тя ме кара да се смея и да плача още
и деня с усмивката блестяща да посрещна.
Сълзичките ми капеха , когато
Ти ми каза, че не можело да бъда с теб.
Но определено тука се намеси нещо свято
И ти прошепна, че всичко съм за теб.
Но лицето ми отново грейна като ясно слънце
И усмивката ми пак се появи!
Тогава се чувствах като малко момиче,
на което сякаш ново плюшено меченце подари.
И знаеш ли, че още те обичам?
Още по-силно от всички останали дни!
А аз завинаги за тебе ще остана твоето момиче,
дори и с побелялите си веч коси.
И ти ръка отново ще прокараш,
така както правеше на младини
и “Миличко” отново ще прошепнеш,
както правеше преди...
Но дори и вече остарели,
ще се обичамесилно, нали?
Дори когато внуците ни тичат като полудели,
Ти за мене ще намериш време –
целувка сладка да ми подариш.
И когато дойде миг, в който
и двама ще затвориме очи...
Аз знам, че пак там, горе на небето
в другия живот – моят мъж ще бъдеш ти
И само ти...
© Мария Тотевска All rights reserved.
великолепно е 