19 сент. 2006 г., 13:21

На нея

693 0 2
Ти си минало-
за добро или за зло.
Ти си спомен блед,
в моето и неговото сърце,
ти си грешка-
осъзната,и навреме премахната...
Ти си страдание,
защото бе много трудно хей така
да се отърся от тебе,
напред да продължа.
Ти си черно петно в душата,
рана нелечима,но привидно зараснала.
Ти,ти,ти-
Ти си просто грешна стъпка назад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам защо, но когато го прочетох не открих "приятелки", а сякаш се говори за Любовта...
    И наистина стихчето е много красиво, макар и студено...Поздравления, мила!!!
    Може и да съм в грешка, но така го разбирам аз.
    А - поправи ме, ако не съм права!
  • "ошу мичи" - казваше дъшеричката ми като беше малка за такива черни приятелки. Радвам се , да не са близко вече до теб, защото не го заслужаваш!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....