На обеда във есенния ден
***
На обеда във есенния ден,
ожарена от тия пусти манджи,
оченцето ми хвана един крем
от сайта за мобилни разпродажби.
И рекох си ,,аха!" и вече ,,баста!"
от тая пот без кръв и тоз котлон.
Черпака го оплакнах джаста-праста
на мивката над пълния сифон.
И морно се обтегнах на дивана
от новата ни холна гарнитура
с едно наум, че трябва да престана
зловещо да си чопля маникюра.
Че време е тез кунки работливи
награда да похванат за труда си.
Не само да се гонят над ядиво
червен пипер, брашно и сол да ръсят.
От клик на клик-поръчка одобрена...
Потрих ги аз доволно тез ръчици.
От утре ще блестите като мене-
край с кухненските жълти ръкавици.
Навремето не беше ли от входа
Павлинчето добра маникюристка?
Да взема да й звънна... А, свободно!
Сега ще питам колко ще ми иска...
Добре, ама, в разгара на купона
със мойта дружка-първа хубавица,
влетя мъжа ми с четири кашона
домати и пипер за лютеница.
И аз така, с ръце на първа дама,
оперени като на малка сладка жабка,
внезапно осъзнах, че ще остана
до утре във помията да цапкам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Йорданова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Благодаря.