На обеда във есенния ден
***
На обеда във есенния ден,
ожарена от тия пусти манджи,
оченцето ми хвана един крем
от сайта за мобилни разпродажби.
И рекох си ,,аха!" и вече ,,баста!"
от тая пот без кръв и тоз котлон.
Черпака го оплакнах джаста-праста
на мивката над пълния сифон.
И морно се обтегнах на дивана
от новата ни холна гарнитура
с едно наум, че трябва да престана
зловещо да си чопля маникюра.
Че време е тез кунки работливи
награда да похванат за труда си.
Не само да се гонят над ядиво
червен пипер, брашно и сол да ръсят.
От клик на клик-поръчка одобрена...
Потрих ги аз доволно тез ръчици.
От утре ще блестите като мене-
край с кухненските жълти ръкавици.
Навремето не беше ли от входа
Павлинчето добра маникюристка?
Да взема да й звънна... А, свободно!
Сега ще питам колко ще ми иска...
Добре, ама, в разгара на купона
със мойта дружка-първа хубавица,
влетя мъжа ми с четири кашона
домати и пипер за лютеница.
И аз така, с ръце на първа дама,
оперени като на малка сладка жабка,
внезапно осъзнах, че ще остана
до утре във помията да цапкам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Йорданова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Благодаря.