На осмия ден
Пепеляшка е с трън във пантофката.
Спи върху грахче Царкинята.
А земята се моли за дъжд.
И... му е тегаво в рая на Господ.
Но се спусна по оста на Земята
само по аполонски черти,
влязъл в топлото тяло на мъж,
пълно с онази божествена сила,
недозряна от плебейски очи.
И хвана всичките океани
на човешки илюзии в мрежата
от паралелите и меридианите.
И се гмурна само по смелост
през тайната на Бермудите,
под подземните глъбини
на Марианите...
Размести тектониката
и се сля на вълни, на вълни...
Беше осмият ден на Творенето -
ден на утихнало в мене море.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
и аз така...
