21 февр. 2010 г., 23:26

На П

1.3K 0 2

На П

 

С трепет включвам всеки ден компютъра

и пощата отварям развълнувано.

С едничка мисъл във главата –

ще видя ли там името познато.

 

 

Аз пиша ти, а ти ми отговаряш.

В стълкновение или пък нещо друго сме?

Въртим се в ураган от чувства помрачаващ.

Емоции дълбоки ний безспир разкриваме.

 

Къде ни води нашата кореспонденция

                                                        и ситуацията непозната...?

До край открити ли сме

                                                – ти със мен и аз със тебе?

Усещаш ли ме,

                                      четеш ли между редовете?

 

 

Днес думите излизат по-различни

от що сърцето в себе си подтиска.

Повярвай, не са завист и обиди.

Друго да ти кажа ми се иска.

 

 

Не те познавам, а сякаш всичко знам за тебе.

Ти близка си по дух, копнеж, по женственост.

Аз теб съм, а пък ти си мене,

любови две, закрилящи таз негова мъжественост.

 

 

Дори не предполагаш колко си приличаме!

 

 

Но пак не казах ти до край нещата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Х Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти и на нас не ги каза...
  • Истинско...
    Внимавай, понякога си изграждаме погрешен образ за човека, а после е прекалено късно, за да не ни боли!
    Успех!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...