21.02.2010 г., 23:26

На П

1.3K 0 2

На П

 

С трепет включвам всеки ден компютъра

и пощата отварям развълнувано.

С едничка мисъл във главата –

ще видя ли там името познато.

 

 

Аз пиша ти, а ти ми отговаряш.

В стълкновение или пък нещо друго сме?

Въртим се в ураган от чувства помрачаващ.

Емоции дълбоки ний безспир разкриваме.

 

Къде ни води нашата кореспонденция

                                                        и ситуацията непозната...?

До край открити ли сме

                                                – ти със мен и аз със тебе?

Усещаш ли ме,

                                      четеш ли между редовете?

 

 

Днес думите излизат по-различни

от що сърцето в себе си подтиска.

Повярвай, не са завист и обиди.

Друго да ти кажа ми се иска.

 

 

Не те познавам, а сякаш всичко знам за тебе.

Ти близка си по дух, копнеж, по женственост.

Аз теб съм, а пък ти си мене,

любови две, закрилящи таз негова мъжественост.

 

 

Дори не предполагаш колко си приличаме!

 

 

Но пак не казах ти до край нещата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Х Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти и на нас не ги каза...
  • Истинско...
    Внимавай, понякога си изграждаме погрешен образ за човека, а после е прекалено късно, за да не ни боли!
    Успех!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...