На П
На П
С трепет включвам всеки ден компютъра
и пощата отварям развълнувано.
С едничка мисъл във главата –
ще видя ли там името познато.
Аз пиша ти, а ти ми отговаряш.
В стълкновение или пък нещо друго сме?
Въртим се в ураган от чувства помрачаващ.
Емоции дълбоки ний безспир разкриваме.
Къде ни води нашата кореспонденция
и ситуацията непозната...?
До край открити ли сме
– ти със мен и аз със тебе?
Усещаш ли ме,
четеш ли между редовете?
Днес думите излизат по-различни
от що сърцето в себе си подтиска.
Повярвай, не са завист и обиди.
Друго да ти кажа ми се иска.
Не те познавам, а сякаш всичко знам за тебе.
Ти близка си по дух, копнеж, по женственост.
Аз теб съм, а пък ти си мене,
любови две, закрилящи таз негова мъжественост.
Дори не предполагаш колко си приличаме!
Но пак не казах ти до край нещата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Х Всички права запазени