На П
На П
С трепет включвам всеки ден компютъра
и пощата отварям развълнувано.
С едничка мисъл във главата –
ще видя ли там името познато.
Аз пиша ти, а ти ми отговаряш.
В стълкновение или пък нещо друго сме?
Въртим се в ураган от чувства помрачаващ.
Емоции дълбоки ний безспир разкриваме.
Къде ни води нашата кореспонденция
и ситуацията непозната...?
До край открити ли сме
– ти със мен и аз със тебе?
Усещаш ли ме,
четеш ли между редовете?
Днес думите излизат по-различни
от що сърцето в себе си подтиска.
Повярвай, не са завист и обиди.
Друго да ти кажа ми се иска.
Не те познавам, а сякаш всичко знам за тебе.
Ти близка си по дух, копнеж, по женственост.
Аз теб съм, а пък ти си мене,
любови две, закрилящи таз негова мъжественост.
Дори не предполагаш колко си приличаме!
Но пак не казах ти до край нещата...
© Стела Х All rights reserved.
