На П

С трепет включвам всеки ден компютъра

и пощата отварям развълнувано.

С едничка мисъл във главата –

ще видя ли там името познато.

Аз пиша ти, а ти ми отговаряш.

В стълкновение или пък нещо друго сме?

Въртим се в ураган от чувства помрачаващ.

Емоции дълбоки ний безспир разкриваме.

Къде ни води нашата кореспонденция

                                                        и ситуацията непозната...?

До край открити ли сме

                                                – ти със мен и аз със тебе?

Усещаш ли ме,

                                      четеш ли между редовете?

Днес думите излизат по-различни

от що сърцето в себе си подтиска.

Повярвай, не са завист и обиди.

Друго да ти кажа ми се иска.

Не те познавам, а сякаш всичко знам за тебе.

Ти близка си по дух, копнеж, по женственост.

Аз теб съм, а пък ти си мене,

любови две, закрилящи таз негова мъжественост.

Дори не предполагаш колко си приличаме!

Но пак не казах ти до край нещата...