На педя светлинни години

Поэзия » Любовная

1.7K 0 11

Аз те срещнах, любов закъсняла,

на брега на море от пророчества.

Бе нащърбено твоето тяло -

пасна с моите ръбове точно.

Стих по-нежен от лист на глухарче

ме извади от будната кома.

Щом отворих очи, осъзнах, че

преди теб нищо друго не помня.

Често в мене тропическа зима

се боричка с арктическо лято,

като викаш насън моето име

и в кръвта ми мениш кръговрата.

Нощем светят в небесния купол

всички наши мечти и желания...

Тъй ги паля с очи - от упор,

сутрин тъй ги гасиш - с дихание...

И какво, че от толкова време

сме на педя светлинни години?

Аз съм звярът, що в тебе дреме,

ти - пътеката в мен, към синьото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

laramaylin (Нина Чилиянска)

Красиво е ....И паузите са си на място.Подчертават ритъма още повече....

2012-01-29T20:11:17+02:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Хареса ми стихът ти, Риа!

2012-01-27T16:04:20+02:00
ria (Гергана Иванова)

Благодаря на всички. Паузите са въздух в рамките на класическия стих в буквалния смисъл. За да не е монотонен с еднаквостта на ударенията.

2012-01-27T15:40:49+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

и моите поздравления, мила Риа...
най-сърдечно..

2012-01-26T00:31:42+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Прочетох го трети път за да се уверя, че местата които ти посочва Даниела Тодорова някак спъват, и съм съгласна с нея!
Зная, че си класик, но аз си го прочетох така, както на мен ми харесва!

Нощем светят в небесния купол
всички наши мечти и желания...
Тъй ги паля с очите от упор,
сутрин ти ги гасиш със дихание...

И какво, че от толкова време
сме на педя светлинни години?
Аз съм звярът във тебе що дреме,
ти - пътеката в мене... към синьото.

Забравих, да ти кажа, колко много ми хареса "Щом отворих очи, осъзнах, че

преди теб нищо друго не помня."!!!

2012-01-20T19:52:13+02:00