На педя светлинни години
Аз те срещнах, любов закъсняла,
на брега на море от пророчества.
Бе нащърбено твоето тяло -
пасна с моите ръбове точно.
Стих по-нежен от лист на глухарче
ме извади от будната кома.
Щом отворих очи, осъзнах, че
преди теб нищо друго не помня.
Често в мене тропическа зима
се боричка с арктическо лято,
като викаш насън моето име
и в кръвта ми мениш кръговрата.
Нощем светят в небесния купол
всички наши мечти и желания...
Тъй ги паля с очи - от упор,
сутрин тъй ги гасиш - с дихание...
И какво, че от толкова време
сме на педя светлинни години?
Аз съм звярът, що в тебе дреме,
ти - пътеката в мен, към синьото.
© Гергана Иванова All rights reserved.
