ria (Гергана Иванова)
284 3180
14.01.2012 г., 19:32 ч.

На педя светлинни години 

  Поезия » Любовна
1305 0 11

Аз те срещнах, любов закъсняла,

на брега на море от пророчества.

Бе нащърбено твоето тяло -

пасна с моите ръбове точно.

 

Стих по-нежен от лист на глухарче

ме извади от будната кома.

Щом отворих очи, осъзнах, че

преди теб нищо друго не помня.

 

Често в мене тропическа зима

се боричка с арктическо лято,

като викаш насън моето име

и в кръвта ми мениш кръговрата.

 

Нощем светят в небесния купол

всички наши мечти и желания...

Тъй ги паля с очи - от упор,

сутрин тъй ги гасиш - с дихание...

 

И какво, че от толкова време

сме на педя светлинни години?

Аз съм звярът, що в тебе дреме,

ти - пътеката в мен, към синьото.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво е ....И паузите са си на място.Подчертават ритъма още повече....
  • Хареса ми стихът ти, Риа!
  • Благодаря на всички. Паузите са въздух в рамките на класическия стих в буквалния смисъл. За да не е монотонен с еднаквостта на ударенията.
  • и моите поздравления, мила Риа...
    най-сърдечно..
  • Прочетох го трети път за да се уверя, че местата които ти посочва Даниела Тодорова някак спъват, и съм съгласна с нея!
    Зная, че си класик, но аз си го прочетох така, както на мен ми харесва!

    Нощем светят в небесния купол
    всички наши мечти и желания...
    Тъй ги паля с очите от упор,
    сутрин ти ги гасиш със дихание...

    И какво, че от толкова време
    сме на педя светлинни години?
    Аз съм звярът във тебе що дреме,
    ти - пътеката в мене... към синьото.

    Забравих, да ти кажа, колко много ми хареса "Щом отворих очи, осъзнах, че

    преди теб нищо друго не помня."!!!
  • Поздравления, Рия!!!
  • Много добро стихотворение. Според мен с паузите се акцентира върху отделните части, а не е слабост, проявена от автора...Поздрави, Риа.
  • Бе нащърбено твоето тяло -
    пасна с моите ръбове точно.

    Щом отворих очи, осъзнах, че
    преди теб нищо друго не помня.

    всички наши мечти и желания...
    Тъй ги паля с очи - от упор,
    сутрин тъй ги гасиш - с дихание

    Аз съм звярът, що в тебе дреме,
    ти - пътеката в мен, към синьото.

    Мой ласковый и нежный зверь
    Я так люблю тебя поверь!!!













  • Класическо и възвишено! Класическият стих ми е слабост, но именно затова, ако позволиш, две леки забележки: нарушена е стъпката в стиховете "Тъй ги паля с очи - от упор,
    сутрин тъй ги гасиш - с дихание..." - може да се оправи "Тъй ги паля с очи - ВСЕ от упор,
    сутрин тъй ги гасиш - СЪС дихание..." Същия проблем го има и при "Аз съм звярът, що в тебе дреме," - може би е по-добре да удвоиш предлога "в", имаш това право в поезията! Тя не се подчинява на граматическите норми, защото има своя ритмика на словото! Сърдечен поздрав за това стихотворение!
  • !
  • Браво, много добро стихотворение!
Предложения
: ??:??