14 дек. 2006 г., 14:55

На Петя Дубарова

1.9K 0 13
Простете и, че рано си отиде,
че се сбогува рано със света...
Дали животът страшно я обиди,
или пък тя не го разбра?

И не мислете, че се е предала,
защото е замлъкнал смуглият и глас...
Тя друга форма на живот си е избрала-
да бъде само болката във нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мога да приема идеята на последния стих. Иначе стихотворението ми хареса.
  • Случайно попаднах на това стихотворение, толкова отдавна е публикувано.... но ме трогна от дъното на душата ми. Много силно!
  • Настръхнах, Нина...!!! Обожавам поезията на тази гениална поетеса, без време напуснала този свят...
    Поклон!!!
  • Много ми хареса поезята ти!А посвещението за Петя Дубарова е настръхващо...
  • Поклон!
    Петя Дубарова е моята вдъхновителка за любовта ми към поезията!!!
    Тя е моя муза и до ден днешен, чета творенията й, и се уча!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...