14.12.2006 г., 14:55 ч.

На Петя Дубарова 

  Поезия
1721 0 13
Простете и, че рано си отиде,
че се сбогува рано със света...
Дали животът страшно я обиди,
или пък тя не го разбра?

И не мислете, че се е предала,
защото е замлъкнал смуглият и глас...
Тя друга форма на живот си е избрала-
да бъде само болката във нас.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не мога да приема идеята на последния стих. Иначе стихотворението ми хареса.
  • Случайно попаднах на това стихотворение, толкова отдавна е публикувано.... но ме трогна от дъното на душата ми. Много силно!
  • Настръхнах, Нина...!!! Обожавам поезията на тази гениална поетеса, без време напуснала този свят...
    Поклон!!!
  • Много ми хареса поезята ти!А посвещението за Петя Дубарова е настръхващо...
  • Поклон!
    Петя Дубарова е моята вдъхновителка за любовта ми към поезията!!!
    Тя е моя муза и до ден днешен, чета творенията й, и се уча!!!
  • Чудесно посвещение!!! Поздрави!!!
  • Тя не е само болка...и обич е, и радост, че е била и Е със стиховете си все още тук.
    Поклон за Петя!
  • Настръхнах от думите, от спомена...
    Поздравявам те за този стих и идея.
  • Обожавам си адашката!
    Благодаря ти,че напомни за нея!
  • За Петя - само обич!
    Поздрав за стиха!
    Тя заслужава!
  • Великолепно посвещение!
    Искрени поздрави!
  • Поздравявам те за този стих! Това я прави вечна за нас, ЖИВА!
  • И нейните думи са в нас!!! Поздрави!
Предложения
: ??:??