19 дек. 2010 г., 15:35

На Поета

800 0 14

                             На poeta (Илко Илиев) с цялото ми уважение

 

 

Аз викам те.Ти чуваш ли, Поете?

Още ли прегръщаш  свойте рими?

Прати ги в тъмното над мене  да  ми светят

и мигове красиви подари ми.

 

Люлей ме в люлка от добри надежди.

Аз  те очаквам -  плаха, луннокоса -

и искам в твоите слова да се оглеждам,

сред тях да легна истинска и боса.

 

Разкрий ми тайни, пазени отколе,

на минали магии научи ме!

Докосвай с пръсти  всеки нерв  до кръв оголен,

рисувай във сърцето ми картини!

 

Картини, дето светло ме опиват

като червено, огнеструйно вино.

Накарай ме да се родя и да съм жива

и в твоя несънуван свят води ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно посвещение. Прочетох с голямо удоволствие!
  • Получи се интересно -- досега не бях попадал на стихо, в което третият стих на всеки куплет да е по-дълъг. Поне не на български
  • Румпелхен, това , което ми предлагаш е добро .И аз първоначално така го бях намислила, за да се запази ритъма, но именно "МИ" внася повече лично отношение в изказа...Съобразих се с предложението на Тошко и промених първа и единадесета строфа - дано сега да е по-добре...
  • Предложението на Румяна нищо няма да подобри в ритъма: третият стих е по-дълъг във всички строфи (това ми харесва!) освен в третата. Аз бих предложил да се добавят две срички в най-първия стих и в третия стих на трета строфа.
  • Хубаво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...