На Поета
На poeta (Илко Илиев) с цялото ми уважение
Аз викам те.Ти чуваш ли, Поете?
Още ли прегръщаш свойте рими?
Прати ги в тъмното над мене да ми светят
и мигове красиви подари ми.
Люлей ме в люлка от добри надежди.
Аз те очаквам - плаха, луннокоса -
и искам в твоите слова да се оглеждам,
сред тях да легна истинска и боса.
Разкрий ми тайни, пазени отколе,
на минали магии научи ме!
Докосвай с пръсти всеки нерв до кръв оголен,
рисувай във сърцето ми картини!
Картини, дето светло ме опиват
като червено, огнеструйно вино.
Накарай ме да се родя и да съм жива
и в твоя несънуван свят води ме!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
