19 янв. 2007 г., 17:23

НА ПОЕТИТЕ

848 0 12

Поетите са като птиците, летят,
но не с крила, а с думи, изрази и чувства.
Те могат най-грозното да сътворят,
да го превърнат във магия, във изкуство.

Поетите цветя са, те цъфтят.
В цветовете си разкриват своята душа.
Поетите са светлина, опора, път.
"Поетите са всичкото, което другите не са!"




Това стихотворение е написано благодарение на
един от хората, които посещават сайта! Последното
изречение е негово творчество и аз му посвещавам
това стихче, както и на всички вас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...