19.01.2007 г., 17:23

НА ПОЕТИТЕ

853 0 12

Поетите са като птиците, летят,
но не с крила, а с думи, изрази и чувства.
Те могат най-грозното да сътворят,
да го превърнат във магия, във изкуство.

Поетите цветя са, те цъфтят.
В цветовете си разкриват своята душа.
Поетите са светлина, опора, път.
"Поетите са всичкото, което другите не са!"




Това стихотворение е написано благодарение на
един от хората, които посещават сайта! Последното
изречение е негово творчество и аз му посвещавам
това стихче, както и на всички вас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...