22 июн. 2007 г., 08:12

На поезията

620 1 3
Богиньо Поезийо, вярвай,
когато съм тъжна и лоша
се скривам във твоята пазва.
Там търся за своите въпроси
най-светлия отговор. Искам
отново при теб да се скрия,
от теб да изляза пречистена,
пак по детски добра и наивна.
Широки са твоите скути -
за всекиго има местенце.
Дали в тези тайни прочути
ще има къс радост за мене?
От никого милост не прося!
Не искам любов да купувам.
Но твоите вечни въпроси
отново шептят за сбогуване.
И пак ще ти кажа, че искам
да бъда гореща и луда.
Ще вярвам във твоите истини,
дори ако те ме погубят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...