22 июн. 2007 г., 08:12

На поезията

624 1 3
Богиньо Поезийо, вярвай,
когато съм тъжна и лоша
се скривам във твоята пазва.
Там търся за своите въпроси
най-светлия отговор. Искам
отново при теб да се скрия,
от теб да изляза пречистена,
пак по детски добра и наивна.
Широки са твоите скути -
за всекиго има местенце.
Дали в тези тайни прочути
ще има къс радост за мене?
От никого милост не прося!
Не искам любов да купувам.
Но твоите вечни въпроси
отново шептят за сбогуване.
И пак ще ти кажа, че искам
да бъда гореща и луда.
Ще вярвам във твоите истини,
дори ако те ме погубят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....