Jun 22, 2007, 8:12 AM

На поезията

  Poetry
622 1 3
Богиньо Поезийо, вярвай,
когато съм тъжна и лоша
се скривам във твоята пазва.
Там търся за своите въпроси
най-светлия отговор. Искам
отново при теб да се скрия,
от теб да изляза пречистена,
пак по детски добра и наивна.
Широки са твоите скути -
за всекиго има местенце.
Дали в тези тайни прочути
ще има къс радост за мене?
От никого милост не прося!
Не искам любов да купувам.
Но твоите вечни въпроси
отново шептят за сбогуване.
И пак ще ти кажа, че искам
да бъда гореща и луда.
Ще вярвам във твоите истини,
дори ако те ме погубят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...