На поправителния
Спомням си - навремето, когато
зъбите си миех с Поморин,
как тренирах в жаркото ни лято
алгебра на моя дървен чин.
Споменът до днес ми и в душата,
топли ме в самотните ми дни;
как решавам - дроби на дъската,
влюбен в госпожата до уши!
А пък тя, към мене беше строга,
с много бяло… хубаво лице!
Лятото - през август молех, Бога,
да ме пусне в нейното сърце!
Влюбен бях във нея, до забрава!
Тя бе сякаш, правена за мен!
Бях готов - за нея - да решавам
хиляди задачи всеки ден.
Спомените с нея… днес са ярки;
помня я с разпуснати коси,
как в ръката - с яка показалка
дърпа мойте влюбени уши!
Как у мен след допира ми с нея
блъска учестено моя пулс!
И до днес - с усмивка аз копнея
да се уча пак във трети курс.
Юри Йовев
юли 2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
