Не знам защо сме толково себични?!
За "егото" си можем да умрем!
И въпреки че често сме различни,
ний вземаме, наместо да дадем!
И всички все се правим на войводи!
От никого не търсиме акъл!
Кълнем се, че се борим за народа,
но всеки в келепира се е спрял!
Не сме за пример като християни,
не тачиме човешкия морал!
Пред "бонусите" винаги сме спряни
и мразим всеки, който е успял!
Неискрени сме, служим си с лъжата!
В бедите не подаваме ръка!
И не прощаваме и грешките на брата!
На всеки пожелаваме тъга!
0910.2017г. София
© Христо Славов Все права защищены