МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
4 мар. 2018 г., 20:34

На прага 

  Поэзия
289 0 5

Завий ме с одеяло.

Твърдят, че сомнамбулите

не трябва да се пипат.

Разхождам се в съня ти вяло,

а ти не смееш да попиташ

къде съм тръгнала така –

нечакана и нежелана.

Разливам се като река –

стихийна и необуздана.

Помитам стръмни брегове,

руша прегради, котви прежни.

Не чуваш ли как "дивото зове"

в гласа ми, натежал от нежност?

Не слушай тръбния ми зов,

миражите ми не поглеждай –

сирена съм, а не любов,

влека към дъно неизбежно.

Иди при друга – по-добра,

по-земна и по-малко сложна.

Сърцето ми не е игра –

лъжата там е невъзможна.

Не ме допускай в следващия сън,

изтрий ме от ума си чисто.

Дори да плача – дръж ме вън,

на прага между "трябва ми" и "искам".

 

4.03.2018     5.30

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??