9 мая 2019 г., 23:45

На прага

634 0 1

Когато потропа на вратата ми

И насочи автомата срещу мен,

Подадох ти парче хляб

И изтрих потеклата сълза.

 

Не, ти не си мой син,

Но си син на друга някоя.

Някъде далеч една майка

Изпратила е своя войник.

 

Очите ти гледаха студено,

Ръцете ти стискаха оръжието.

Някой ти е казал, че сме врагове.

Някой ти е казал да мразиш

Мен и синовете ми.

 

Но аз нямам синове.

Разтварям обятията си

Пред дулото на автомата.

Застреляй ме, ако искаш,

Или ме прегърни като майка.

 

Стече се една сълза

По голобрадото ти лице.

Разтрепериха се пръстите

И увисна дулото в ръката.

 

Не посегна да вземеш комата.

Казали ти бяха, че сме врагове.

Затвори с трясък вратата ми.

А беше така лесно да стреляш...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...