9.05.2019 г., 23:45

На прага

629 0 1

Когато потропа на вратата ми

И насочи автомата срещу мен,

Подадох ти парче хляб

И изтрих потеклата сълза.

 

Не, ти не си мой син,

Но си син на друга някоя.

Някъде далеч една майка

Изпратила е своя войник.

 

Очите ти гледаха студено,

Ръцете ти стискаха оръжието.

Някой ти е казал, че сме врагове.

Някой ти е казал да мразиш

Мен и синовете ми.

 

Но аз нямам синове.

Разтварям обятията си

Пред дулото на автомата.

Застреляй ме, ако искаш,

Или ме прегърни като майка.

 

Стече се една сълза

По голобрадото ти лице.

Разтрепериха се пръстите

И увисна дулото в ръката.

 

Не посегна да вземеш комата.

Казали ти бяха, че сме врагове.

Затвори с трясък вратата ми.

А беше така лесно да стреляш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...