Когато потропа на вратата ми

И насочи автомата срещу мен,

Подадох ти парче хляб

И изтрих потеклата сълза.

Не, ти не си мой син,

Но си син на друга някоя.

Някъде далеч една майка

Изпратила е своя войник.

Очите ти гледаха студено,

Ръцете ти стискаха оръжието.

Някой ти е казал, че сме врагове.

Някой ти е казал да мразиш

Мен и синовете ми.

Но аз нямам синове.

Разтварям обятията си

Пред дулото на автомата.

Застреляй ме, ако искаш,

Или ме прегърни като майка.

Стече се една сълза

По голобрадото ти лице.

Разтрепериха се пръстите

И увисна дулото в ръката.

Не посегна да вземеш комата.

Казали ти бяха, че сме врагове.

Затвори с трясък вратата ми.

А беше така лесно да стреляш...