На прах

12 дек. 2024 г., 13:17

Поэзия » Любовная

91 2 2

Душа, устискай и бори се!

Мини през Ада, после прероди се!

Отново сграбчиха те злите пръсти,

Премазвайки те с хъс, чевръсто.

Душа, не те измъчват първи път,

Боли и без да имаш плът.

Унищожаващо раздира тъкмо тази

любов, която щеше вечно да те пази.

На малки песъчинки пак ще станеш,

И вятърът в прегръдка ще те хване,

А твоят стар приятел океана,

Ще излекува тежките ти рани!

Ще мине време и отново ще си цяла,

И знай - макар за втори път умряла,

Ще бъдеш светла, още по-узряла,

Не ще сломи те повече раздяла.