На прах
Душа, устискай и бори се!
Мини през Ада, после прероди се!
Отново сграбчиха те злите пръсти,
Премазвайки те с хъс, чевръсто.
Душа, не те измъчват първи път,
Боли и без да имаш плът.
Унищожаващо раздира тъкмо тази
любов, която щеше вечно да те пази.
На малки песъчинки пак ще станеш,
И вятърът в прегръдка ще те хване,
А твоят стар приятел океана,
Ще излекува тежките ти рани!
Ще мине време и отново ще си цяла,
И знай - макар за втори път умряла,
Ще бъдеш светла, още по-узряла,
Не ще сломи те повече раздяла.
© Ромеа Душева All rights reserved.
