2 сент. 2005 г., 12:05

На предела

1K 0 2
Мы же,милый,только души
у предела света.
         Анна Ахматова

Нощта наметна тъмен шал.
Притихнаха във клоните врабците.
Изплака някъде роял.
Замлъкна.И останаха щурците.

Отгоре се посипаха звезди.
Луната се усмихна съпричастно.
А стъпките по топлите бразди
заплетоха капан опасен.

И всеки е ловец и жертва.
В очите ни -оранжеви искрици.
Но нека своя зов последват
сърцата ни-безсмъртни птици...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...