Sep 2, 2005, 12:05 PM

На предела

  Poetry
1K 0 2
Мы же,милый,только души
у предела света.
         Анна Ахматова

Нощта наметна тъмен шал.
Притихнаха във клоните врабците.
Изплака някъде роял.
Замлъкна.И останаха щурците.

Отгоре се посипаха звезди.
Луната се усмихна съпричастно.
А стъпките по топлите бразди
заплетоха капан опасен.

И всеки е ловец и жертва.
В очите ни -оранжеви искрици.
Но нека своя зов последват
сърцата ни-безсмъртни птици...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...