На предела
Мы же,милый,только души
у предела света.
Анна Ахматова
Нощта наметна тъмен шал.
Притихнаха във клоните врабците.
Изплака някъде роял.
Замлъкна.И останаха щурците.
Отгоре се посипаха звезди.
Луната се усмихна съпричастно.
А стъпките по топлите бразди
заплетоха капан опасен.
И всеки е ловец и жертва.
В очите ни -оранжеви искрици.
Но нека своя зов последват
сърцата ни-безсмъртни птици...
у предела света.
Анна Ахматова
Нощта наметна тъмен шал.
Притихнаха във клоните врабците.
Изплака някъде роял.
Замлъкна.И останаха щурците.
Отгоре се посипаха звезди.
Луната се усмихна съпричастно.
А стъпките по топлите бразди
заплетоха капан опасен.
И всеки е ловец и жертва.
В очите ни -оранжеви искрици.
Но нека своя зов последват
сърцата ни-безсмъртни птици...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
