На принца
Копринено нежни
са твоите думи,
и топли, и снежни,
валят помежду ни.
Когато говориш,
пейзажи рисуваш,
очи щом затвориш,
дъгата целуваш.
Поет и актьор,
създаден ефирно
гласът ти, танцьор,
играе безспирно.
Очите ти - пролет
събуждат от зима,
душата ти в полет,
мълчанието взима.
Лицето - море,
неземно красиво,
с молба на дете,
аз искам страхливо.
Деня съкрушен
в пиеса превръщаш,
и всичко у мен
в любов преобръщаш!
5.01.2009 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
