Копринено нежни
са твоите думи,
и топли, и снежни,
валят помежду ни.
Когато говориш,
пейзажи рисуваш,
очи щом затвориш,
дъгата целуваш.
Поет и актьор,
създаден ефирно
гласът ти, танцьор,
играе безспирно.
Очите ти - пролет
събуждат от зима,
душата ти в полет,
мълчанието взима.
Лицето - море,
неземно красиво,
с молба на дете,
аз искам страхливо.
Деня съкрушен
в пиеса превръщаш,
и всичко у мен
в любов преобръщаш!
5.01.2009 г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
