Копринено нежни
са твоите думи,
и топли, и снежни,
валят помежду ни.
Когато говориш,
пейзажи рисуваш,
очи щом затвориш,
дъгата целуваш.
Поет и актьор,
създаден ефирно
гласът ти, танцьор,
играе безспирно.
Очите ти - пролет
събуждат от зима,
душата ти в полет,
мълчанието взима.
Лицето - море,
неземно красиво,
с молба на дете,
аз искам страхливо.
Деня съкрушен
в пиеса превръщаш,
и всичко у мен
в любов преобръщаш!
5.01.2009 г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
