Копринено нежни
са твоите думи,
и топли, и снежни,
валят помежду ни.
Когато говориш,
пейзажи рисуваш,
очи щом затвориш,
дъгата целуваш.
Поет и актьор,
създаден ефирно
гласът ти, танцьор,
играе безспирно.
Очите ти - пролет
събуждат от зима,
душата ти в полет,
мълчанието взима.
Лицето - море,
неземно красиво,
с молба на дете,
аз искам страхливо.
Деня съкрушен
в пиеса превръщаш,
и всичко у мен
в любов преобръщаш!
5.01.2009 г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
