На приятелката ми

Виня те, че си само струна,

разпъната от делника суров.

Виня те, че си дяволско причастие,

дошло, за да ме упои с пелин...

Годините отминаха незрели

и няма във душите гроздобер...

Приятелко, защо те няма,

пустее плажът...

Снежно е във мен.

И всяка фибра търси твойто име.

И всяка чайка го крещи...

Бъди щастлива.

По ръба върви...

Дори да паднеш, пак ще станеш,

защото знай, че има кой да те крепи.

Щастието е за онези, другите,

за нас са чайките, вълните и ръба...

И всичките онези мигове,

когато равновесието нейде спи,

когато хоризонтът крив и без душа крещи,

когато косите отрязани падат,

когато нощта се превърне във вик.

Търся те в песъчинките...

Във всяка звезда те намирам.

И няма ден, във който мислите ми

по теб да не полепват...

Липсваш ми...