25.06.2010 г., 8:44

На приятелката ми

2.8K 0 0

Виня те, че си само струна,

разпъната от делника суров.

Виня те, че си дяволско причастие,

дошло, за да ме упои с пелин...

Годините отминаха незрели

и няма във душите гроздобер...

Приятелко, защо те няма,

пустее плажът...

Снежно е във мен.

И всяка фибра търси твойто име.

И всяка чайка го крещи...

Бъди щастлива.

По ръба върви...

Дори да паднеш, пак ще станеш,

защото знай, че има кой да те крепи.

Щастието е за онези, другите,

за нас са чайките, вълните и ръба...

И всичките онези мигове,

когато равновесието нейде спи,

когато хоризонтът крив и без душа крещи,

когато косите отрязани падат,

когато нощта се превърне във вик.

Търся те в песъчинките...

Във всяка звезда те намирам.

И няма ден, във който мислите ми

по теб да не полепват...

Липсваш ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...