10 февр. 2007 г., 02:12

На прощаване

1.1K 1 0
Сама си тръгвам, няма да се връщам.
Недей ме вика, колкото и да боли.
Понякога с тъга ще се обръщам,
ала не може вечно тъй да продължи.

Не трябвя никой повече да лъжа -
ни себе си, ни тебе, разбери.
Все повече и повече затъвам
в тез ежедневни и дребни лъжи.

Не те обичам, само жалост има
в очите ми и в моите ръце.
Страхувах се до днес да кажа "Стига!"
и мамех себе си и теб.

Виновна съм и страшно ми тежи.
Не трябваше надежди да подхранвам.
Ако по милост любовта ни продължи,
тя двама ни без милост ще ограбва.

Така че тръгвам, "сбогом" ми кажи.
Ако случайно някога се срещнем
кимни с глава и ми прости.
Дано да можеш. Тръгвам вече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....