12 февр. 2025 г., 19:30

На протест

362 0 0

Спирките пълни 

чакат ли, чакат както всеки ден,

изморени възгласи размиват мощта на вика.

Улиците линиите си разширяват,

едва едва побират бунта все още несломен.

Гордо си крачат без капка пот по чело,

очите с острото на табелите си вадят.

Енергия неописуема по шевовете на дрехите пращяща,

умората сякаш крие се под кожата от гласовете трепереща.

Полицейски коли пришити за тях,

тихо, спокойно си карат, наблюдават сякаш вградени са в тях.

Душите откачат, пищят и припират,

мотивите си някои дори често изгубват 

и трудно после намират.

Едно в едно става града,

разсеяните ветрове назад ги 

избутват с юмруци невидими,

шамари забиват те все непредвидени.

Безполезно изглежда всичко това

Преувеличено е ехото на непримиримостта.

Ден със ден си плашещо  бил приличал,

това бил начин човекът някак си странно да се развличал.

Повечето не считат за нужна

какафонията пламенно пламтяща,

други отричат, че има я тя.

Бутам ли бутам се,

изнервена колкото тях.

Минутите броя ги,

целта си своя малка гоня.

Бягам, избягвам и

после спокойно причаквам 

момента удобен да се прибера.

Прекършеното от крясъци гърло

отказва се,

бурята улиците за секунди прочиства,

локвите давят и не се на хора насищат.

За момент градът си е същият пак.

Мокра, замлъкнала,

движа се, следвам  плана отпреди тях.

В петната от капки по дънките

гледам надолу,

признавам интересувам се, но

вероятно твърде малко.

Нищо не мисля,

но питам се все пак:

Дали безполезен е бил опустошителния вик на града?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Kristina Inova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...