Спирките пълни
чакат ли, чакат както всеки ден,
изморени възгласи размиват мощта на вика.
Улиците линиите си разширяват,
едва едва побират бунта все още несломен.
Гордо си крачат без капка пот по чело,
очите с острото на табелите си вадят.
Енергия неописуема по шевовете на дрехите пращяща,
умората сякаш крие се под кожата от гласовете трепереща.
Полицейски коли пришити за тях,
тихо, спокойно си карат, наблюдават сякаш вградени са в тях.
Душите откачат, пищят и припират, ...