На пръсти
Сърцето стихваше в гърдите ми.
В душата гаснеше пожар.
Погребвах есента и птиците.
Ужасно сам. Ужасно стар.
От прашното стъкло ми махаше
самотен спомен за жена.
На мърша гарваните грачеха
във дрехите си от пера.
На пръсти влезе през очите ми
любов, облечена в свила.
Целуна ме и си отиде - на пръсти.
Както бе дошла...
Ив. Цанов
Аз теб избрах измежду многото,
в очите ти съзрях сълзи,
в които слънцето пречупваше
калейдоскоп от светлини.
Защото биеше сърцето ти,
(макар само, макар бунтар),
то още пазеше живеца си
от пролетната младост - жар.
И точно там във същността ти
красиво цвете аз посях,
напръсках го със аромати...
любовна песен му изпях.
На пръсти влязох във очите ти.
В душата ти посях пожар.
Разбуних чувствата ти, старите,
ръждив отключих катинар...
Не те целунах на раздяла,
а тръгнах, както бях дошла,
магийно призрачна и бяла...
тих спомен за една жена.
Т. Мезева
© Таня Мезева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Равнопоставен, интелигентен диалог. Поздравления!
-
Ръкопляскам!
-
Веси,Надя,Ели,Катя, Ангел, благодаря ви!
-
Бездумен винаги оставам.
Поздрави и на двамата! -
Невероятни произведения, браво!
-
добър тандем!
-
Браво!
БРАВО!
Поздравления и за двамата!!!
Ех, че сте готиниии!!!
-
Минах и аз,на пръсти,да не смутя талантите.Прелест,не поезия!
-
Прекрасно! Поздрави и от мен!
-
Благодаря, Ели!
Благодаря на Иво, че ми дава възможност да влизам емоционално в написани преди време негови стихове и да давам огледална гледна точка. -
Любовта се храни с красиви думи.
Насищате много жадни души...
Продължавайте.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Сърцето стихваше в гърдите ми.
В душата гаснеше пожар.
Погребвах есента и птиците.
Ужасно сам. Ужасно стар."- това ми е едната любима част.
"Аз теб избрах измежду многото,
в очите ти съзрях сълзи,
в които слънцето пречупваше
калейдоскоп от светлини.
Защото биеше сърцето ти,
(макар само, макар бунтар)"- това другата, но всъщност трудно избрах, защото цялото много ми харесва, и метафората с катинара, и "магийно призрачна и бяла..."