На пръсти
Сърцето стихваше в гърдите ми.
В душата гаснеше пожар.
Погребвах есента и птиците.
Ужасно сам. Ужасно стар.
От прашното стъкло ми махаше
самотен спомен за жена.
На мърша гарваните грачеха
във дрехите си от пера.
На пръсти влезе през очите ми
любов, облечена в свила.
Целуна ме и си отиде - на пръсти.
Както бе дошла...
Ив. Цанов
Аз теб избрах измежду многото,
в очите ти съзрях сълзи,
в които слънцето пречупваше
калейдоскоп от светлини.
Защото биеше сърцето ти,
(макар само, макар бунтар),
то още пазеше живеца си
от пролетната младост - жар.
И точно там във същността ти
красиво цвете аз посях,
напръсках го със аромати...
любовна песен му изпях.
На пръсти влязох във очите ти.
В душата ти посях пожар.
Разбуних чувствата ти, старите,
ръждив отключих катинар...
Не те целунах на раздяла,
а тръгнах, както бях дошла,
магийно призрачна и бяла...
тих спомен за една жена.
Т. Мезева
© Таня Мезева All rights reserved.
Абе прекрасно!
